Излязло момиче от село, село от момиче не излиза

 

Снимка:Булфото

Когато бях малка, съседката гледаше стадо овце. Всяка сутрин лятос ги извеждаше на паша преди още да съм станала от леглото, точеха се по улицата и чувах звъна на хлопатарите им. И той ме омагьосваше! Баща ми се шегуваше, „Ми дай да ти закачим един на врата и с него да си ходиш!“

На тавана вкъщи имахме цял ансамбъл хлопатари с различни размери и глас, които, за моя тежка болка изчезнаха, когато разчистваха тавана, за да ремонтират покрива.

Толкова си страдах по хлопатарите, че в началото на студентството си се сдобих с ключодържател хлопатар. Което всъщност не беше добра идея, защото нашите винаги разбираха кога се прибирам (или излизам). 

Преди 2-3 години си купих и голяма мартеница с хлопатар, която си виси целогодишно на перваза на прозореца и си я подрънквам от време на време. 

Обаче стигнах и по-далеч: намерих в нета видео със звън на хлопатари, изрязах от него малка аудио част и сега съобщенията ми в месинджър пристигат с него (звукът на аудио файлчето, впрочем, се получи доста силен и чист). И като го чуе, колегата ми подвиква, „АЙДЕ, ГОВЕДАТА ДОЙДОХА!“