24 June 2009

Клюки От Ада

Бях я гледала през 1997, два пъти за 2-3 месеца. Тази година любимият Ивайло Христов, Деляна Хаджиянкова и Васил Михайлов направиха вечерта, която без тях се очертаваше доста мрачна
video

Downtown People 3: Честит Еньовден


Поредната ми шантава среща: бабата на Графа, която продава еньовче. Ами, купих си - и й платих пъти повече от жълтите стотинки, които искеше за набраната билка

23 June 2009

A Bit Alanissette


Не го разбирам тоя свят, сериозно!
Минути, след като тотално се бях сринала и почти не знаех къде се намирам, налетях на това момче. Освен ако не е от някоя скрита камера (в такъв случай очаквам да се видя по някоя тв), той просто няма представа колко е необходим днес. Не че е лекарството, но се явява нещо като символ: хората днес са МНОГО болни. Болни от дефицит на любов.
„Може ли да те снимам?”
„Само след като ме прегърнеш”

11 June 2009

Между поколенията

Тея дни заставам чинно пред кабинета на личния лекар за болничния и рецепта за следващата порция лекарства. Заварвам двама пенсионери. Баба Дена (както се оказва че се казва) плещи с неизчерпаемата енергия на перпетуум мобиле без да се интересува дали я слушат, вероятно защото самата тя недочува (или май по-скоро чува избирателно). Увлякла се е в религиозни притчи и назидания и сказания за Кръстова гора, а дедо Пешо, по-известен в махалата като „Калоянчев”, нещо малко родá, безуспешно се опитва да се включи в монолога веднъж-два пъти, после се отказва.
По някое време бабата сменя темата: „Тé това мъжете са по-стабилни у сичко... жените са си развратни... Бе гледам го момето – студ, та кине, оно дръпа панталоно надоле, блузата нагоре, да му се види пýпоко*... Е сички имат бе, що требе да се гледа...”
Дедо Пешо мълчи, пък по едно време, докато баба Дена си мели, ме поглежда:
„Момиче, да си скриеш „пýпоко”!” Стреснато посягам към корема си преди да съобразя, че няма защо (този път). После забелязвам тънката усмивка на „Калоянчев” и схващам, че просто иронизира бабичката...

*не е ясен спелинга ;)

01 June 2009

Downtown People 2

Идиотско е, но напоследък откривам някакъв комфорт в градските паркове. Само дето се оказва, че докато къпя уморени очи в зеленото на май/юни, налитам на разни шарени персонажи. Завчера току пред НДК отпъдих с дребни банкноти низ мангалки, които аха да ми подредят живота и бъдещето. Благодаря, не ща да слушам. Особено при спомена за онази тяхна посестрима преди година и половина, която ме излови лабилна няколко часа след погребението на баба ми. „Обича те, но около него има друга...” Уцели и името, мамка й, случайно, предполагам.
Днес по обяд в градинката на една черква бях застинала с обелка от банан в ръка. Кой знае колко време съм я държала така преди изпадналия просяк от съседната пейка да се приближи, за да я вземе от ръката ми и да я пусне в кошчето. После си се върна на неговата пейка, но с жест помоли за цигара. В първия момент казах „нямам”. После се сетих, че в чантата ми май се намират една-две. Разрових и му подадох кутията синя карелия с две цигари вътре. Той пък понечи да ми върне едната. Не, благодаря – без друго няма да ми помогне.