28 July 2010

Разказ с неочакван край всред лято


Тези като мен, които вместо да се излежават на плажа с фрапе под чадъра, си седят в офиса, затънали в коефициенти, таблици и графики, във вечер като вчерашната имат възможност да отморят (сори за клишето) в хладната сграда на Столична библиотека. Не че не съм прекарала там десетки часове в четене преди години, но сега целта е друга: театралната интерпретация на Бина Харалампиева на класиката на любимата ми Агата Кристи „Капан за мишки”. Аз лично не усетих как минаха час и половина и, както обикновено, не познах кой е убиецът. Стоянка Мутафова е мега, също както обикновено.
Вижте през септември.

19 July 2010

Всичко се връща (понякога)

Не-счетоводителите вероятно нямат точна представа какво е одитор. Това е едно зловещо същество, което (най-често) в началото на годината, януари-март, когато гърчовете на изтормозения счетоводител са в крайна фаза, му висва над главата като орка и започва да иска: всевъзможни справки, договори и анекси, нотариални актове, калкулации, а също и да задава неудобни въпроси: това защо е така, онова откъде е дошло, това салдо какво е, онзи оборот как е получен...
Нещо такова ми се случваше и на мен допреди 2,5 години във фирмата Х с одиторката Y. Жената инак не беше лоша, но ми почерняше целия ден като се появи (и на принтера също).
Сега вече не съм във фирмата Х и одитори няма. Сега не мъкна класьори като щангист и не вадя душата на принтера. Оценявам (компании и др.) – и затова ми е нужно да събера инфо, голяма част от което от главния счетоводител на клиента.
След известно засичане на детайли при един от клиентите ни се оказа, че главният им счетоводител е... същата г-жа Y....
Някак си ме досмешава като си помисля как ролите вече са обърнати, как сега аз съм в позицията да я гърбя за справки, а тя – да се насмита.
Обаче не съм такъв човек, някак си... ]:->

13 July 2010

Truman Capote's "Breakfast at Tiffany's"

" - Никога не се влюбвайте в диво същество, господин Бел - посъветва го Холи. - Това беше грешката на Док. Той все мъкнеше вкъщи разни диви същества. Хищни птици с наранени криле. А веднъж дори голям рис със счупен крак. Но човек не бива да отдава сърцето си на диво същество; колкото повече го отдава, толкова по-силни стават тези същества. Докато станат достатъчно силни да избягат в гората. Или да отлетят на някое дърво. После на по-високо. После в небето. Такъв е краят, господин Бел. Ако си позволите да обикнете диво същество. Накрая ще останете само с поглед към небето.
- Пияна е - осведоми ме Джо Бел.
- Умерено - призна Холи."

* * *

" - Миличък - нареди ми Холи, - пресегни се до онова чекмедже и ми подай чантата. Девойката не може да чете такова писмо без червило.
Загледана в огледалцето, тя се маза и пудри, докато не премахна от лицето си всяка следа от дванадесетгодишното момиченце. Изрисува устните си, тури си руж на бузите, начерни си миглите, сложи си сини сенки, напарфюмира се с "4711", украси ушите си с перлени обици и си сложи тъмните очила. Така бронирана, хвърли неодобрителен поглед на неизрядния си маникюр, скъса плика и зашари с очи по писмото, а усмивката й ставаше все по-сурова и суха. Сетне поиска цигара. Дръпна."