20 August 2010

Какво искат жените

След като напоследък само мрънках, че не разбирам какво всъщност искат мъжете, освен другото ми отговориха и с насрещен въпрос: какво искат жените от мъжете. И като се опитах да му отговоря установих, че не стигам по-далеч от първото от долуописаните. Като помислих малко по-дълго – колкото трае жалкият ми сутрешен джогинг, има-няма 30 минути - се получи следното:
1. Искам да ме обича и уважава (клишето е непреходно, това е положението);
2. Да не ме изолира от приятелите и близките си – което не значи да съм залепена за него като сиамски близнак, всеки си има лично пространство;
3. Да правим секс толкова често, колкото и двамата искаме и така, както и двамата искаме. Ако на единия не му е достатъчно, да си наваксва разликата другаде. Което значи, че приемам изневяра в редки случаи, и ако е само за секс, и предпочитам да не знам;
4. Да не е (много) дебел. Но и да не е тип N реда плочки плюс обиколка на бицепса колкото талията ми – това ми е почти толкова противно, колкото физика на сумист;
5. Да има близка до моята степен на лудост (но не задължително същата диагноза);
6. Да ме лъже, когато се налага;
7. Да има поне една идея по-добро пространствено мислене от мен – моето чувство за ориентация е трагично и стереометрията ме измъчи в училище;
8. Да ми казва какво го тормози и да ми дава възможност да му помогна, ако мога;
9. От време на време да включва дясното полукълбо; след като съм завършила МГ се предполага, че моето ляво не е съвсем за изхвърляне;
10. В случай, че горните са по-скоро ок – в някакъв момент да имаме деца и да се грижим за тях заедно.

Това се вижда от моята пещера – за другите не знам.

18 August 2010

Летни намаления

Със сигурност подобни неща се случват на повечето жени, но някак ме забавлява да ги наблюдавам.
Неотдавна влязох в лъскаво магазинче за алкохол в лъскав новопостроен жилищен комплекс. Продавачът ми поиска 50 ст. за минералната вода – при положение, че в най-мизерните павилиончета на съм плащала по-малко от 60 ст. За сравнение, днес на обяд влязох в подобно магазинче, където продаваше момиче. След като ме уведоми, че покупката ми струва 90 ст. и дори ми издаде касов бон, „забрави” да ми върне 10 ст. Момчето, което пък миеше витрината, се спъна в кофата с вода, докато излизах.
Занесох си чантата на ремонт. Когато я приеха, ми казаха, че смяната на цип струва 7 лв. Когато отидох да си я взема обаче, майсторът ме погледна и рече: „Дай петарка...”
И пресичането на улици е почти забавно – вече го правя малко безцеремонно, даже нагло, и „извън обозначените за целта места”. И се учудвам, ако не спрат. Един приятел веднъж ми обясняваше как шофьорите, които правят път през лятото са ценители, а през зимата – познавачи ;)
Лошото е, че лятото свършва