21 July 2009

Long Live SME

Каквото и друго да са, не може да им се отрече, че са професионалисти (въпреки някои леко грозни неща, които съм чувала за ключови личности) – имам предвид Sofia Music Enterprises.
Уплашена от дефицита на билети за предишния концерт на Депеш Моуд, този път чинно си закупих такъв половин година преди концерта (в средата на декември 2008), онлайн, въодушевена от чисто новичкото си интернет банкиране.
Горкичкия Дейв. Всъщност жаля и за Лейдитрон.
Останахме на сухо и не че са ми фатални тези пари за билета, но...
Факт е, че получих парите си по банковата сметка дни след като пратих до СМЕ кратичък мейл с данните си. Но си мисля, че и без него щях да ги получа толкова скоро.
Знам, че всъщност така е редно и не че нещо, но очаквах в държава като тази да ме мотаят много повече. Пък и в крайна сметка е здравословно човек да е благодарен – за каквото и да е.

16 July 2009

Best I Can

„Прогноза, предвиждане” – помагам за някакъв превод на баща ми и неволно връщам лентата в главата си до времето в гимназията, когато учех английски с такова огромно настървение – много го обичах и все още го обичам.
Освен за английския няма как да не се сетя и за математиката, нали беше основното: решавах задачи с тонове, готвейки се за кандидат студентските изпити с почти твърдо убеждение, че няма да ме приемат. Тогава, след цял ден решаване на задачи, вечер се просвах на терасата и слушах Empire на любимите Queensryche. Още е жив и споменът за жаркия (ама наистина жарък!) августовски следобед, когато на паркинга пред университета нашите се приближиха към мен: „Шестица...” Дотогава винаги бях смятала хората, които получават шестици на кандидат студентски изпити, за свръх хора.
Преди няколко дни се разтреперах, когато за втори път гледах на живо същата тази група и чух началните звуци на Best I Can. Това се опитвам и сега – когато повръщам от нерви, когато по устните ми няма здраво място от херпеси и рани и може би съм на косъм да загубя работата си: BEST I CAN