16 July 2009

Best I Can

„Прогноза, предвиждане” – помагам за някакъв превод на баща ми и неволно връщам лентата в главата си до времето в гимназията, когато учех английски с такова огромно настървение – много го обичах и все още го обичам.
Освен за английския няма как да не се сетя и за математиката, нали беше основното: решавах задачи с тонове, готвейки се за кандидат студентските изпити с почти твърдо убеждение, че няма да ме приемат. Тогава, след цял ден решаване на задачи, вечер се просвах на терасата и слушах Empire на любимите Queensryche. Още е жив и споменът за жаркия (ама наистина жарък!) августовски следобед, когато на паркинга пред университета нашите се приближиха към мен: „Шестица...” Дотогава винаги бях смятала хората, които получават шестици на кандидат студентски изпити, за свръх хора.
Преди няколко дни се разтреперах, когато за втори път гледах на живо същата тази група и чух началните звуци на Best I Can. Това се опитвам и сега – когато повръщам от нерви, когато по устните ми няма здраво място от херпеси и рани и може би съм на косъм да загубя работата си: BEST I CAN

No comments: