Домът, който не е дом

Докато съм в тази квартира, да ви покажа няколко артефакта от нея. Например, днес смятам да си запаря ментов чай в този деликатен чайник, като една баба реститутка аристикратка, която се събира със себеподобните на виенски кифлички и баклавичка.

После имаме този фамозен СУПНИК, в който, ако някой ден реша да направя, например гъбена супа, или пък телешко варено, ама аз пък почти не ям месо вече, мога да сервирам на гостите от него. Обаче не мога да се отърва от картината на супника, захлупен върху главата на Емил от Льонеберя.

И последно имаме цял набор – даже много набори - от всевъзможни стъклени и кристални чаши, подредени в отделения на шкафа със стъклени вратички като на витрина – щото, нали, хем да се гледат, хем да не се прашат. Има, например, кафеени с позлатени ръбове и дъна, има малки конячени, но за мен най-шармантна остава тази на следващата снимка: пурпурна, с огромен метален орнамент върху нея. Важно е да се отбележи, че орнаментът не е фиксиран за стъклото, а се манда наляво-надясно.

Всичко това заварих  от хазяите, които пък явно са го наследили от някой друг. Обяснението на цялата тази посуда е, че кооперацията някога, по времето на развития социализъм е била на Министерски съвет. Съответно специално в „моя“ апартамент обзавеждането явно си седи оттогава, и половината неща се разпадат (например тези дни една от плоскостите, от които се състои таблата на леглото, падна върху крака ми и палецът ми впоследствие посиня). Та, представям си партийния другар, който морен се прибира след тежък ден на партийни дела (например N-тия конгрес на партията майка) как сяда да си изпие уискито в една от тези чаши. Жена му през това време по ролки и пеньоар готви заек по ловджийски, или по-вероятно двамата нагласени отиват на ресторант.

Докато бях все още болна и почти през цялото време на легло, в редките случаи, когато ставах, ми беше страшно замаяно, залитах неконтролируемо, блъсках се в мебелите, и дори падах (в резултат сега имам N броя хематоми и дори рана, но да не задълбавам, че след като си сецнах и кръста, почти не остана здраво място по мен). Та въпреки че не можех да контролирам в какво ще се ударя, гледах във всички случаи да страня максимално от шкафа с чашите. Защото ако се блъсна в това нещо, цялата стъклария и кристал ще се стовари върху мен и ще стане Африка.