11 June 2009

Между поколенията

Тея дни заставам чинно пред кабинета на личния лекар за болничния и рецепта за следващата порция лекарства. Заварвам двама пенсионери. Баба Дена (както се оказва че се казва) плещи с неизчерпаемата енергия на перпетуум мобиле без да се интересува дали я слушат, вероятно защото самата тя недочува (или май по-скоро чува избирателно). Увлякла се е в религиозни притчи и назидания и сказания за Кръстова гора, а дедо Пешо, по-известен в махалата като „Калоянчев”, нещо малко родá, безуспешно се опитва да се включи в монолога веднъж-два пъти, после се отказва.
По някое време бабата сменя темата: „Тé това мъжете са по-стабилни у сичко... жените са си развратни... Бе гледам го момето – студ, та кине, оно дръпа панталоно надоле, блузата нагоре, да му се види пýпоко*... Е сички имат бе, що требе да се гледа...”
Дедо Пешо мълчи, пък по едно време, докато баба Дена си мели, ме поглежда:
„Момиче, да си скриеш „пýпоко”!” Стреснато посягам към корема си преди да съобразя, че няма защо (този път). После забелязвам тънката усмивка на „Калоянчев” и схващам, че просто иронизира бабичката...

*не е ясен спелинга ;)

No comments: