23 June 2009

A Bit Alanissette


Не го разбирам тоя свят, сериозно!
Минути, след като тотално се бях сринала и почти не знаех къде се намирам, налетях на това момче. Освен ако не е от някоя скрита камера (в такъв случай очаквам да се видя по някоя тв), той просто няма представа колко е необходим днес. Не че е лекарството, но се явява нещо като символ: хората днес са МНОГО болни. Болни от дефицит на любов.
„Може ли да те снимам?”
„Само след като ме прегърнеш”

2 comments:

Anonymous said...

сладко :)

netbox said...

През 2000 г. (преди 11 г.) един другар в казармата сподели, че единственото, което държи духа му е, че осъзнава, че военната служба (такава, каквато ни се беше паднала на нас) е дъното в живота. Той знаеше, че от този момент в бъдеще само по-добре ще става.
Уникална философия, която ме трогна.
Ако премисляме настоящето, миналото и бъдещето си, винаги ще намерим позитивен резултат и надежда...