01 June 2009

Downtown People 2

Идиотско е, но напоследък откривам някакъв комфорт в градските паркове. Само дето се оказва, че докато къпя уморени очи в зеленото на май/юни, налитам на разни шарени персонажи. Завчера току пред НДК отпъдих с дребни банкноти низ мангалки, които аха да ми подредят живота и бъдещето. Благодаря, не ща да слушам. Особено при спомена за онази тяхна посестрима преди година и половина, която ме излови лабилна няколко часа след погребението на баба ми. „Обича те, но около него има друга...” Уцели и името, мамка й, случайно, предполагам.
Днес по обяд в градинката на една черква бях застинала с обелка от банан в ръка. Кой знае колко време съм я държала така преди изпадналия просяк от съседната пейка да се приближи, за да я вземе от ръката ми и да я пусне в кошчето. После си се върна на неговата пейка, но с жест помоли за цигара. В първия момент казах „нямам”. После се сетих, че в чантата ми май се намират една-две. Разрових и му подадох кутията синя карелия с две цигари вътре. Той пък понечи да ми върне едната. Не, благодаря – без друго няма да ми помогне.

No comments: