Бон апети
Нощес ме събуди вопъл за помощ от Бърта. Реших, че е гладна и отворих хладилника, като междувременно се оглеждах наоколо да я търся, както и във всевъзможни месинджъри и чатове. И в този момент осъзнах, че СЪНУВАМ! Обаче АЗ бях гладна и набързо подредих препечена филийка с масло, сирене, варено яйце и кексче. Изводите от всичко това са два:
1) Не предозирайте с Двама мъже и половина (аз си бях организирала маратон през уикенда);
2) Нутриционистите, които пропагандират никакво ядене след 18 ч, да си наврат пропагандата на тъмно. (Скоба: ликопенът в доматите беше уж вреден, ако е термично обработен, после се оказа, че си е ок; маста беше анатемосана, но и тя се оказа ок; маслото беше сакън-яжте-маргарин – после и това оттече; What’s next?).
Та, драги нутриционисти, когато цял ден сте кълбо от напрежение, стомахът ви е на топка от нерви и диафрагмата също, в резултат на което не можете да хапнете нищо, спасението идва нощем, когато проклетите нерви поне малко са се успокоили и подават сигнал за глад. Иначе умирам от гладна смърт.
Comments