Синева

 

Фото: интернет

Имала съм чичо – много добър скиор, загинал трагично и без време в автомобилна катастрофа. На името му имаше учредена ски купа „Стойо“ и допреди няколко години в квартала се провеждаха ски състезания за нея. Виждала съм надгробната му плоча – на нея са гравирани ски.

Някак това е асоциацията ми с живота на Гунди. Ако трябва да започна отначало – била съм в най-малките класове, когато на някакво събиране за рожден ден съученици ме притиснаха с въпроса „Ти от кой си?“. Ставаше дума за Левски и ЦСКА, но аз си нямах никакво понятие. Тогава се сетих за една случайно забелязана червено-бяла химикалка, на която пишеше ЦСКА и се обявих от тях. Едва не ме убиха.

Нещо такова се случи и вкъщи, когато споделих за случая. Дядо ми и баща ми се оказаха заклети левскари и оттам насетне се самоопределих като „синя“, доколкото изобщо трябваше да се самоопределям. Защото, първо, като цяло не се интересувам от футбол и наглеждам само европейски и световни първенства. (И там съм заклет фен на Германия от 1988-ма насам, но това е друга тема). И второ, към днешна дата бг футболът е окаяна кочина, порнография – и заради жалките постижения, и заради агитките на двата софийски „гранда“, които за мен са някакви скотове, примати, със сериозни ментални дефицити. Така че днес се самоопределям като „безцветна“.

И на този фон идва филмът за Гунди. Не познавам в детайли живота му, не знам доколко фактологически точен е филмът. Но ако е реалистичен дори наполовина, то този човек е имал по-висок морал от цялото днешно футболно фенство, взето заедно. И пагубен, нечовешки идеализъм.


Comments

Popular Posts