Кой сега е номер едно

 

                                                         Източник на снимката: theconversation.com

 

Епизод 1: Имаше години, когато българският пазар беше залят от турски стоки. Общо взето, бягахме от тях, но не беше много лесно.

Веднъж с майка ми се разхождахме в един от популярните тогава базари в подлеза на НДК, и аз си харесах едно вълнено поло. Бях готова да го купя, докато не разбрах, че е турско производство. Тогава продавачката ни каза: „Вижте, турските стоки далеч не винаги са некачествени, просто зависи за къде са правени. Турският внос тук действително не е качествен по принцип, но има изключения. За това поло ви гарантирам“. Купих полото – продавачката се оказа права.

Епизод 2: някъде в първите години на века, сутрин, на път за работа, се засичах със съседа – бизнесмен, симпатичен човек и приятен събеседник – който по това време тръгваше също за работа, но за разлика от мен – с мерцедеса си. И така се качвах при него и той ме сваляше донякъде по пътя ми към офиса.

Помня, че веднъж беше ходил в командировка в Китай. И когато след това една сутрин пътувахме заедно, ми каза, „Китай е следващата велика сила...“ Вътрешно в себе си се изсмях. Но... факт – в момента всички живеем в китайска хегемония. А дали „правилото“ за турските стоки важи и за китайските, мога само да спекулирам.

И последен епизод. В първата ми работа (1998-1999г.) група колеги ходиха в командировка в Щатите. Сред тях беше и прекият ми шеф (който се водеше завеждащ отдела, но обираше повече негативи, отколкото да печели позитиви). Когато дойде в офиса в първия ден след командировката, беше с ново яке, доволен, че си е купил американско.

Но когато забеляза малкото етикетче отвътре, там пишеше „Made in China“.