Фини селски частици
По повод фините прахови частици се сетих за една случка, която разказваше баба ми (с уговорката, че трябваше да се чуе и види как го правеше).
Преди много, много години й дошла на гости колежка. Колежката живеела в блок ("у градо"), а баба ми и родата - в квартала, който тогава бил село (то и сега комай е такъв...).
И колежката изпаднала във възхита от прекрасния въздух, застанала на място и задишала с пълни гърди, повтаряйки колко е чудесен въздухът.
Само дето, така прехласвайки се, била стъпила върху купчина прясна ОБОРСКА ТОР.
Comments