Международни отношения

 

 

                                                    Снимка: investor.bg

По-младите не знаят, но по-възрастните като мен си спомнят каква беше ситуацията на пазара у нас след промените през ноември 1989. Масово нахлуха чужди стоки, огромна част от които турски. В един момент бягахме от всичко турско, но друго почти нямаше.

Бях в последните години на гимназията или първите в университета, когато с маман отидохме в базар Пасажа, точно срещу Топките на НДК. Харесах си едно поло там, вълнено, но ме спря това, че беше турско. Тогава продавачката ни каза, „Вижте, турските стоки всъщност са доста качествени, но зависи ЗА КЪДЕ са правени. За това поло мога да ви гарантирам, че няма да съжалявате.“

Жената се оказа права – полото излезе много добро.

След години се случи така, че сутрин на излизане за работа се засичахме със съседа, който излизаше с колата си и ме возеше донякъде по моя маршрут. Беше бизнесмен, но така и не знам точно с какво се занимаваше. Помня обаче, че беше ходил в командировка в Китай и после сподели „Китай е следващата велика сила, ще видиш“. Вътрешно се изсмях, какъв ти Китай!

Междувременно няколко колеги от работата ходиха в командировка в Щатите. Единият от тях си беше купил яке и беше много доволен. Докато, вече в офиса, не видя етикета “Made in China“. И тогава посърна.

Отдавна свикнах с Made in China (най-вероятно и вие), и истински се учудвам, когато попадна на покупка, която е с различен произход. Не знам дали и за тях важи „правилото“ за Турция.