Носът, моя приятел
От всичко, свързано с Ковид, най-много ме впечатли загубата на обоняние като симптом.
На когото не му се е случвало това, не знае за какво става въпрос.
На мен носът
ми е слабо място (освен че е дълъг): от една страна, когато се разболея, може
друго да няма, но хремата ми е сигурна. От друга – имам слабост към миризмите („Парфюмът“
е библия, въреки че идеята е малко по друга). Много често майка ми ми е
казвала, „Добре, как позна какво съм готвила още отвън!“
Та, хремите ми нерядко са тежки. И ми се е случвало да ЗАГУБЯ ОБОНЯНИЕ. Това е
ИНВАЛИДИЗАЦИЯ. Не знам дали знаете, обаче с езика си човек усеща единствено
сладко, солено, кисело, люто и горчиво. Всичко останало зависи от НОСА. И
когато нямаш обоняние, просто не усещаш храната, ядеш я колкото да ядеш нещо.
Преди доста години в една мразовита зимна вечер се случи да танцувам прегърната с човек, с когото имахме специални отношения, но не и физическа близост до момента. Тогава умрях от мъка: нямах обоняние и не можех да го УСЕТЯ.
Comments