15 October 2008

Локална финансова криза

Доскорошният ни офис мениджър напоследък „беше повишен в гадател” и сега заема доскорошното ми бюро. Инак се смята за спасител по призвание – спасител на човешки животи в екстремни обстоятелства.
Аз, доколкото си спомням, досега съм спасявала хора:
- от главобол/температура (с парацетамол/ацетизал);
- от напукани ръце (с крем за ръце);
- от разранени мазоли (с цитопласт);
- от глоба за неподадена в срок данъчна декларация (минало свършено, алилуя!).
Днес обаче ми се случи да „спася” банков клон от аварийно бездействие на поверения му дълготраен материален актив.
Имах малшанса да се озова в един чисто новичък офис на ПИБ (Патриарха/Раковска) по обедно време, като случих момент, в който не само се беше сринала системата, но се беше задръстил и принтерът. Един тип от поддръжката внимателно пощеше карантиите му, докато аз, още няколко клиенти и момичетата зад бюрата чакахме „да дойде системата”. По някое време човекът отправи всеобщ апел за пинсета, но никоя от девойките не го отрази. „Бре, тия жени не се ли скубят бе!” – изпухтя безпомощно.
Десетина минути по-късно ме намери на една от касите да ми върне пинсетата – сияещ благодарно. Не че имаше нещо общо, но системата беше „дошла” и мацките вече работеха, с все същите безучастни погледи, обградени от информационни брошури за кредити и депозити, купи с бонбончета за уважаемите клиенти и рекламни кибрити с логото на банката и щастливата физиономия на Бербатов.

2 comments:

Anonymous said...

Навсякъде по света се случва системата да забие, да не говорим пък някоя друга машинарийка да се скапе. В Германия на няколко пъти ми се е случвало да чакам по 10-15 минути, за да им се оправи системата, а все пак е Германия, нали. Така че няма нищо ненормално в това, което ти се е случило.

cheerry said...

ами да, със сигурност не е ненормално :) на мен по-скоро ми беше весело и се забавлявах от ситуацията