Преебаните тузари

Така ни нарече гаджето на една приятелка – тея от „престижните” крайни южни квартали без канализация, с лабилна ел мрежа и разбити улици, които вече близо два месеца пътуват от дома си до центъра толкова, за колкото нормално се взема София – Пловдив. Одисеята „Симеоновско” край няма!
Друг път бих използвала това време да попълня някой от срамно многото ми пропуски в категорията „прочетени книги”, но напоследък имам сили само да се изолирам от всичко околно с Bonobo в слушалките и да отработя умението да спя седнала (права) без да ми клюма главата. Най-често зад тъмни очила, че малко ме е срам. Малко.
В офиса вече не ме закачат по темата, даже ББ се отказа да пуска коментари. А в сутрини като днешната пристигам толкоз крива и кисела, че дори не мога де се накарам да поздравя. Най-много да измрънкам нещо като, „ако си мислиш, че тая музика дето си я пуснал е събуждаща, много се лъжеш!” или „моля те, зарежи ги тея проекти за алтернативни енергоизточници – по-добре проучи нещо за телепортиране...”

Comments

Popular Posts