Търси се

 

Аз и преди съм споменавала, че малкият апартамент, който обитавам, е един Бермудски додекаедър – мине, не мине, изчезне я острилка за моливи, я зарядно, я обувка. Ако не е спешно, преставам да го търся на принципа „Добре, че преставам да търся нещо, за да го намеря“.

Обаче снощи заподозрях свръхестествени сили. Отворих фурната, за да я освободя за печенето на рататуй – принципно там са трите тави, които вървят с печката, и скарата. Но снощи, като отворих фурната, там имаше САМО ЕДНА тава. Това все пак са тави, ДВЕ – не могат ей така да се скрият, не са нокторезачка, все пак.

Някое време стоях в ступор... И тогава се сетих: тавите са ВЪРХУ ЗАКАЧАЛКАТА ЗА ДРЕХИ в антрето! Обяснението: понеже апартаментът е минималистичен, както и хладилникът, често се налага да проявявам истинска изобретателност, за да наместя нещо. И така зарзаватът, с който ме беше засипала маман и не се беше събрал в хладилника, го измислих върху въпросната закачалка – просто антрето е най-хладното място в жилището.

Не знам, не знам. Следващия път сигурно ще изчезне целият хладилник.