Банково дело фор дъмис

Рядко ми се случва да се вкарвам в полемики в мрежата, но напоследък и на мен ми прикипя. От 20 юни насам, когато на една от големите банки у нас й се случи сътресение, пространството се напълни с разбирачи и хора, които бясно са се метнали в някоя от крайностите, вместо да разсъдят трезво и без много емоции, и да почетат тук-там.

И така.

Целокупното българско население дълбоко вярва, че когато сложи едни 1000 лв. (примерно) на депозит в една банка, тази банка е длъжна да държи в касата си тези 1000 лв., трепетно очаквайки във всеки момент този някой да дойде и да си ги поиска. За да може обаче банката да съществува като такава и да му плати лихвичка за този депозит, тя трябва отнякъде да изкара паричките за тази лихвичка, което няма как да стане, ако тя си ги държи в касата, нали. Затова банката раздава (част от) паричките като кредити, за което пък на нея й плащат цена, тоест, друга лихвичка. Освен това банката може да не раздаде всички пари като кредити, а да си купи с някои от тях ценни книжа (от които да спечели) или да ги даде на заем на друга банка, която в момента има нужда от пари, познахте – от което също да спечели.

За да може обаче банката да отговори адекватно, когато ти идеш и си поискаш от нея парите, тя винаги държи някакво количество високо ликвидни активи – парички, които или са налични в касата, или могат лесно да се окажат там. Колко точно да са тези високо ликвидни активи във всеки момент? Ами едни хора седят в банката и смятат. И смятат, например, че от 1000 лв. депозити точно днес 20 лв. ще си бъдат поискани. Да държи (много) повече от тях в касата си е загуба на доход за банката (и по-малка лихва по депозита за теб, примерно).

Ако обаче ти отидеш да си поискаш парите, но едновременно с това си казал на още 380 човека, че тази банка утре може да НЯМА ПАРИ, тогава банката днес трябва да плати не 20 лв, а 380 пъти по толкова (принципът на тоалетното казанче, според който, ако всички жители на един град си пуснат казанчетата едновременно, канализацията ще гръмне) . Е, няма банка, която да издържи на това. Но тази банка може да събере пари за няколко дни, стига в системата да няма някой Достатъчно Голям, който да й попречи.

В тази връзка един разбирач беше сметнал колко са депозитите в системата, колко кеш имат банките и колко може да покрие фондът за гарантиране на депозитите, и автоматично беше дал апокалиптична диагноза на системата, без, естествено, да слага в сметката ликвидни ценни книжа или вземания от други банки. Друг разбирач беше заключил мъдро, че всяка банка е финансова пирамида. Е, ако това е така, целият ни свят е финансова пирамида откакто паричната икономика е заместила бартерната. Ако ви тегли към бартерна икономика и каменната ера – прав ви път.

След всичко това не мислете, че твърдя, че банките са най-голямото и благочестиво нещо на този свят. Те преразпределят пари от тези, които имат в повече, към тези, които имат нужда от повече на съответни цени, и от това печелят, както би трябвало да печели всеки от работата си. Естествено обаче, далеч не всичко е честно. За да е колкото се може по-близко до честно има закони и органи, които контролират тези закони да се спазват.

Още веднъж да кажа: ако някой е тръгнал да се дави и клати лодката, по-разумно е преди всичко друго да му се подаде ръка, за да не обърне лодката и да се издавите всички – точно както ако гръмне банковата система, целият срив ще бъде платен от невинните. Ако го оставите да си стъпи на краката, можете да му държите сметка кое честно и кое не, и да искате от него или онзи, който трябва да го контролира, да си плати греховете.

А сега стигам и до другите екстремисти. Изпаднах в почти ужасено умиление от нелепия патос, с който у нас група романтици запротягаха слаби пръстчета – зер да помагат на удавника, накичени с розови сърца, за да е още по-сладникаво. Ако знаете на удавника колко му пука за вашите сърца… В давенето няма романтика, в плуването също. За да е пълна пародията (преливаща в порнография на моменти) част от тези романтици го бяха играли революционери неотдавна, но може би са забравили тази част от драмата. Като казах да подадете ръка на давещия се, нямах предвид да му подарявате рози и да се обяснявате във вечна любов, надхвърлихте себе си леко… И не бъдете толкова сигурни, че слабите ви пръстенца са спасили удавника – спасиха го Силните. Освен това преди да се дивите на лаврите му (колко е спечелил от такси), сравнете, ако можете, на каква стойност са те от една страна, а от друга - каква цена са му поискали Силните за спасението. А че това били нашите пари – всички пари са наши, винаги става дума за нашите пари.