Амарето
Откак се помня всяка година поне по веднъж, обикновено на
Богородица, ходя в едно малко пиринско градче, където е родена майка ми. Градчето се е образувало
покрай жп линията, пресичаща българската част на Македония, успоредно на път
Е79 в тази част, и къщата на вуйна ми е недалеч от нея. Съвсем наблизо започва
сух песъклив хълм, който местните на сладкия си диалект (който
толкова обичам и който много бързо прихващам колчем отида там) наричат
„брЪчина”. На брЪчината растат бадемови дръвчета и преди години ходехме да
събираме бадеми.
Бадемите узряват в края на лятото, но са различни сортове –
някои са вкусни, но някои страшно горчат. Не можеш да ги различиш по друг
начин, освен като ги пробваш: тръскаш дръвчето, бадемите падат, опитваш един, и
ако е сладък – събираш и пълниш торбата. Ако е горчив обаче – вкусът е толкова
силен, че ужасно трудно се изличава от езика, понякога чак люти. Отстранява се
с друг бадем, от друго дръвче – сладък.
Поради някаква причина мразя амарето, във всякакъв вид – самия
ликьор, сладолед, бонбони, шоколад, всичко с този аромат. В устата ми без друго
е горчилка отдавна.
Comments