Амарето


Откак се помня всяка година поне по веднъж, обикновено на Богородица, ходя в едно малко пиринско градче, където е родена майка ми. Градчето се е образувало покрай жп линията, пресичаща българската част на Македония, успоредно на път Е79 в тази част, и къщата на вуйна ми е недалеч от нея. Съвсем наблизо започва сух песъклив хълм, който местните на сладкия си диалект (който толкова обичам и който много бързо прихващам колчем отида там) наричат „брЪчина”. На брЪчината растат бадемови дръвчета и преди години ходехме да събираме бадеми.
Бадемите узряват в края на лятото, но са различни сортове – някои са вкусни, но някои страшно горчат. Не можеш да ги различиш по друг начин, освен като ги пробваш: тръскаш дръвчето, бадемите падат, опитваш един, и ако е сладък – събираш и пълниш торбата. Ако е горчив обаче – вкусът е толкова силен, че ужасно трудно се изличава от езика, понякога чак люти. Отстранява се с друг бадем, от друго дръвче – сладък.
Поради някаква причина мразя амарето, във всякакъв вид – самия ликьор, сладолед, бонбони, шоколад, всичко с този аромат. В устата ми без друго е горчилка отдавна.

Comments

Popular Posts