Пишман IT

Лаптопът ми (а.к.а. Делю) ми служи повече от безупречно вече 3,5 години.

На времето го избирах месец и половина, но той си ми беше първата любов. Признавам си, че тогава отчасти ми повлия това Made in Ireland на долната му част, което си е жива екзотика сред океана от китайско, корейско и прочие азиатско. И още помня коментара за Dell в един форум: „ок са, само се надявай да не уцелиш партида, сглобявана в деня след Свети Патрик”.

Е, явно не уцелих такава. За 3,5 години Делю нито беше отварян (и съответно почистван вътре), нито дори беше преинсталиран Windows (Делю дойде при мен като tabula rasa – без никаква ОС, даже без DOS) – от една страна на принципа „щом нещо работи – не се пипа”, от друга – малко не мога да се справя съвсем сама с преинсталацията, а и перспективата да започна наново, от нула да събирам и пълня всичките програмища, програми, програмки, програмчици, драйвери за какво ли не, и прочие софтуерен талаш, ми се струва апокалиптична.

Но преди месец и нещо Делю почна да забива по няколко пъти на ден, обикновено докато е на батерия и когато го премествам. След някоя и друга седмица го дадох на сервиз (а.к.а. болничка ;)) Чичо доктор обаче не успя да му постави диагноза – логично, след като близо 2 дни Делю се беше държал перфектно там. Тестове на хард, памет, температури – всичко ок.

У дома обаче всичко продължи по старому, че и по-зле – стигна се до разни досовски извращения... Сменях мишки, пусках някакви registry scan/repair (не че знам какво е и за какво е)... И накрая ми се отвори третото око и получих гИниално прозрение: проблемът е в скайп! Затова и при чичо доктор се е държал добре – там никой не му е пускал скайп.

Какво направих със смотания скайп ли? За начало близо цял ден не го пусках – и Делю беше ок. Смятах да го преинсталирам (скайп), но междувременно взех, че обърнах внимание на „надписа” в прозореца му, който се появяваше от известно време: някакъв (крайно подозрителен според мен) файл BTSTAC~1.exe искаше да му разреша достъп. Ми разреших му най-накрая, по-зле едва ли можеше да стане.

И явно това е бил ключът от палатката – Делю вече не забива. Направо ще си ударя дупето в тавана.