07 March 2011

Quo Vadis


Вече си мислех, че съм претръпнала, но поредната изцепка на Супермен пак ме изправи на нокти: млад български учен, със съществено откритие в биотехнологиите, стипендиант в Холандия, подхвърлил дума за финансирането на науката у нас пред Супермен, при което последният го попитал, „В Холандия има ли магистрали?” Младежът потвърдил, а Супермен отсякъл, „Като ги направим тук, тогава ще има пари за наука.”

Единственото, което прави това правителство, е да строи магистрали (друга тема е как). И при всяко споменаване на тази дума през ума ми минава въпросът – а кой ли ще пътува по тях...

Тези дни – изненада! – образователното министерство скокна да прави героични реформи в учебните системи. Зер, европейски пари има да се усвояват. Не съм вътре в материята, но някак си мисля, че или нищо няма да направят, или свършеното ще е едно голямо осиране, което съвсем ще прати децата в... и аз не знам къде.

Нямам близки с деца ученици и не знам какво се случва с това поколение. Честно казано, малко ме е и страх да разбера: представата ми е някъде между крайностите на спечелени награди на олимпиади от една страна, и немислими издевателства в училищните стаи от друга. Не знам и в какво се е превърнала моята гимназия – допреди петнайсетина години там поне се случваше нещо различно от ставащото в повечето училища - учителят по философия по презумпция не пишеше двойки, защото „всеки има право да бъде глупак и аз няма да го нарушавам”, историчката ни оставяше да ползваме учебниците на контролните, защото „искам да видя как мислите, не ми трябва да наизустявате дати”, писмените работи по литература бяха по-скоро есета и някак винаги имах какво да кажа по темите...

Могат ли децата днес да мислят? Твърди се, че не. Вече започвам да се замислям за параноичните конспиративни теории, че заебаването на образователната система у нас изобщо не е случайно, че идеята за целенасочено създаване на манипулируем калпав човешки материал може и да има нещо общо с истината.

И все пак не вярвам в песимистичните сценарии – шесто чувство, не друго.

Според Керуак „Истинските архитекти на промяната са поетите, артистите, художниците, а не политиците законодатели, които само потвърждават промяната, след като вече се е извършила. Изкуството оказва огромно влияние върху нагласите ни за живот и посоката на възприятията ни.” Супермен бил зачестил с посещенията на театрални постановки напоследък, от което ползата според мен си е нулева. Акъл море – глава шамандура.

Трябва да строим магистрали.

No comments: