09 March 2011

Булевардна психология

Чаках автобус на булеварда заедно с още 68 човека, когато се приближи едно момче с наръч флайъри. Подаде един на момичето некст ту ми – тийнейджърка с руси вафли на главата, а мен ме подмина. „Хм, явно нещо за сладки момиченца, не като мен” – мина ми през ума. След малко момчето подаде флайър и на жена в пенсионна възраст и тогава видях, че рекламата беше на езикова школа по английски. „А може би нямам вид на човек, който има нужда от уроци по английски”.

Въпреки че не бяха сериозни (особено второто), си дадох сметка, че и двете „предположения” бяха нелепи, неверни, изкривени когниции, макар и противопосочни по значение. Убедена съм, че по подобни начини, най-често незабележимо, хората масово залитат към някоя от двете крайности.

Не го правете.

No comments: