Новата Вавилонска кула
В последните дни пощата ми се напълни с новини за изследването PISA за езиковата грамотност на учениците. Признавам си, че минах през тях по диагонал и единственото, което разбрах е, че българските ученици са неграмотни.
Факт е, че днешните ученици са тотално скарани с езиковата граматика. Факт е, че не четат - причините да ги търси друг. Факт е, че това отчасти е вярно и за моето поколение – около 35-годишните, и извода за това си правя по факта, че някога беше рядкост да откриеш граматическа грешка в книга, докато в днешните издания това се случва много по-често.
Писането днес е основно на клавиатурата, но това не е извинение. Много хора продължават да пишат на български с латинската азбука, но и това не е извинение, друга тема е, че ако допреди няколко години съвместимостта на кирилицата с доста приложения беше кофти, то с времето подобни разминавания се случват все по-рядко. Допреди няколко години и аз, сядайки пред компа, бях с нагласата, „има кирилица – има проблем, няма кирилица – няма проблем”, но днес ми е доста дразнещо да чета български на латиница във фейсбук, да речем.
Често извинение на грешащите в българската граматика е, че тя е ненужно сложна, че правилото пълен/кратък член, например, е излишно. Далеч съм от мисълта, че днешната граматика трябва да остане такава во веки веков, българският е жив език. Дори консервативните германци приключиха с ‘есцет’. А имаше теория, според която причина за кошмарния правопис на английския (в сравнение с немски, италиански или дори френски) е грандиозното изоставане във времето на официалния писмен език в сравнение с устния, който живее и се развива.
Не съм против граматическите реформи, но все пак дайте да се разбираме. И дайте да спазваме правилата, когато средата го изисква. Един от поводите да изпитвам срам е когато се случи да ги наруша (неволно, разбира се). И се настройвам силно негативно към хора, които ги нарушават. С две изключения: едното ми е много близък приятел -той си има своя, специфична интелигентност, която го компенсира. Другото е човек, който е толкова вътре в езиците, че може да си позволи да е много над тях; винаги съм си мислела, че при следващата езикова реформа в българския ще знам кой стои в дъното й.
Факт е, че днешните ученици са тотално скарани с езиковата граматика. Факт е, че не четат - причините да ги търси друг. Факт е, че това отчасти е вярно и за моето поколение – около 35-годишните, и извода за това си правя по факта, че някога беше рядкост да откриеш граматическа грешка в книга, докато в днешните издания това се случва много по-често.
Писането днес е основно на клавиатурата, но това не е извинение. Много хора продължават да пишат на български с латинската азбука, но и това не е извинение, друга тема е, че ако допреди няколко години съвместимостта на кирилицата с доста приложения беше кофти, то с времето подобни разминавания се случват все по-рядко. Допреди няколко години и аз, сядайки пред компа, бях с нагласата, „има кирилица – има проблем, няма кирилица – няма проблем”, но днес ми е доста дразнещо да чета български на латиница във фейсбук, да речем.
Често извинение на грешащите в българската граматика е, че тя е ненужно сложна, че правилото пълен/кратък член, например, е излишно. Далеч съм от мисълта, че днешната граматика трябва да остане такава во веки веков, българският е жив език. Дори консервативните германци приключиха с ‘есцет’. А имаше теория, според която причина за кошмарния правопис на английския (в сравнение с немски, италиански или дори френски) е грандиозното изоставане във времето на официалния писмен език в сравнение с устния, който живее и се развива.
Не съм против граматическите реформи, но все пак дайте да се разбираме. И дайте да спазваме правилата, когато средата го изисква. Един от поводите да изпитвам срам е когато се случи да ги наруша (неволно, разбира се). И се настройвам силно негативно към хора, които ги нарушават. С две изключения: едното ми е много близък приятел -той си има своя, специфична интелигентност, която го компенсира. Другото е човек, който е толкова вътре в езиците, че може да си позволи да е много над тях; винаги съм си мислела, че при следващата езикова реформа в българския ще знам кой стои в дъното й.
Comments