02 December 2010

Матрицата

Това не е in memoriam.

Всъщност никога не съм харесвала Баташов и не съм гледала нито една пиеса с негово участие. Имам предвид, беше ми безразличен. Но откак оповестиха смъртта му, и аз като повечето хора бях нещо като, колко-жалко-толкова-млад.

Допреди няколко часа. Не че нещо се случи – просто в обущарницата обсъждаха равно опелото и... Има такива моменти – когато от няма нищо някакво усещане се обръща. И аз така се почувствах – все едно преминах от другата страна на стена. Изведнъж започнах да не разбирам за какво е целият шум – просто има такива хора и такива смърти, толкоз. Хора, които никога не са в съгласие със света, в който живеят, реалността им идва сбъркана, бъгава, система, в която винаги уравненията са по-малко от неизвестните, винаги нещо не достига, и в тая несъвместимост не можеш да изкараш много. Може би защото май съм била близо до това място – там, където бягаш от бъгавата система, а няма кой да ти предложи хапче с друг цвят.

No comments: