26 March 2010

Генуа




"Ти в момента изглеждаш различен човек - не си този, който беше на софийската аерогара" - чувам във влака Милано - Генуа.
И може би е така. Докато пътуваме от Бергамо към Милано ми се иска да сляза от автобуса и да целуна земята - не защото е италианска, не защото не е българска, а защото е различна. Толкова, толкова имах нужда да избягам нанякъде...
Прекарвам няколко дни в старата част на Генуа. Невъзможно тесните улички напомнят венецианските. Бях мечтала да видя какво се крие зад дървените капаци на прозорците в немислимо високите етажи. Истината е, че не бих живяла тук. Но бих живяла няколко дни и това ми се случва сега.
След като цял следобяд ме разхожда из града в тези тесни улички един мил италианец ме целува: "Много си хубавка, сладка си..."

No comments: