20 March 2010

"18% сиво", Захари Карабашлиев

"Ето - от този момент нататък няма да мисля за нея. Няма да мисля за нея. Няма да мисля за нея, няма да мисля за нея, няма да мисля за нея, няма.
Ще правя йога, ще си отворя чакрите, ще повтарям ОМ, докато изчистя мозъка си, ще ям ориз с ръце, ще пусна брада, ще стоя на главата си...
ОМммм.
ОМмммръзна ми да мисля за нея.
ОМмммммръзна ми да мисля за нея.
ОМмммммммммръзна ми да мисля за нея."

* * *

"Гледам дълго тъмния таван, после се търкулвам там, където спеше тя допреди девет нощи. Сгърчвам се в един почти двуметров ембрион и затискам с тяло сърцето си. То е като котарака на съседите - не разбира от дума. Още не разбира, че я няма. Сърцето е животно."

Всъщност може би, дай Боже, дано, ще бягам пак в Италия - да търся себе си, или пък да се губя... Този път край морето на Генуа...

No comments: