Сряда вечер

Одеве, докато чаках на спирката, ме попитаха за химикал... Имах в себе си – междувременно дойде автобусът и така и не ми го върнаха.
Все ми е тая, но се сетих как преди време ме помолиха за химикал на централно софийско кръстовище докато пресичах – и реакцията ми тогава беше, „аз да не съм подвижна книжарница!”
"Аз пиех четвъртинка и на другия ден ходех замаян!" - възкликна колегата след като чу какво сънотворно пия.
"Аз пия цяла таблетка и понякога не действа..."
"Значи носиш на сънотворни"
"Или просто нервите ми са тотално оголени..."
В автобуса гушнах в скута си дъщеричката на една съседка – тя го прибираше от репетиция в детския радиохор на БНР. Държах детето в себе си и се питах къде чак толкоз греша и кое не успявам да науча, че все „на този урок” стоя...

Comments

Popular Posts