03 January 2009

Dreamtime

Най-ужасния период в живота ми досега май са седемте месеца, които изкарах на първата ми работа. Единственото хубаво нещо там беше, че попаднах в почти изцяло мъжки отдел (момичето, което дойде малко след мен, на втория месец побегна с мръсна газ). Бях пряко подчинена на завеждащия отдела – момче 2-3 години по-голямо от мен, което се държеше доста студено и дистанцирано. Някак обаче имах чувството, че това е по-скоро... форма на защитна реакция, да речем. И вместо да имам страх и чувство за подчинение към него, го усещах по-скоро като защита срещу ББ, Големия Лош (ББ беше буквално психопат, известен предимно с това в целия бранш). Д., завеждащият отдела нямаше навика да помага, но по някакъв свой си начин понякога го правеше с мен. Казваше ми, „гледай да ги направиш тея справки докато съм още тук” – и това не значеше „поставям ти невъзможно кратки срокове за да те тормозя”, а „оня с болния мозък ще ти вика ако не ги направиш до края на деня, но мога да ти помогна преди да си тръгна”. Възхищавах му се освен за професионализма и заради олимпийското спокойствие: един-единствен път го видях да си изпуска нервите, и то когато ББ го засегна грозно и умишлено на родно място (Д. беше от малък североизточен град с доста турско население).
С времето обстановката се постопли дотам, че той реагираше колчем успявах да се пошегувам в целия зверилник, а понякога и сам се шегуваше. Веднъж в няколко поредни телефонни разговора и срещи му се оплакваха от какво ли не (включително и от мен), и след като вместо да ме смъмри, той просто въздъхна, „Днес всички ми плачат на рамото”, на мен неволно ми се изплъзна, „Ами сигурно е удобно...”
Миналото лято случайно на Попа срещнах друг бивш колега от фирмата, ИТ поддръжка (на времето вечно го тормозех за щяло и нещяло, нещо като закачка, която той така и не разбра). Не се бяхме виждали 9 години, но той веднага ме позна и подаде ръка с лежерно „здрасти”, все едно последно сме се видели завчера. Все още работеше там, а голямата новина беше, че след броени дни Д. щял да напуска – след като се беше издигнал високо в йерархията, до член на управителния орган.
Нощес сънувах Д. Бях се върнала на работа в онази фирма и пак работехме заедно, само че далеч не беше кошмарно. Бяхме ходили на някаква служебна среща с него, прибирахме се с колата му. И както ми разправяше за дисертацията си, изведнъж го изби на лични откровения: как се разделил с приятелката си Ева (всъщност никога не съм знаела нищо за личния му живот), с която почти щели да се женят вече... Явно този път моето рамо се оказа удобно – само на сън. Той даже се разплака и беше толкова живо, че изведнъж се събудих, аха готова да ревна солидарно...
Идея си нямам какво иде да рече този сън, но не ми се струва като да е на лошо. Безсънната ми серия продължава, и все така нощем се мятам точно като риба на сухо, но поне кошмарите май ги няма – когато изобщо заспивам.

No comments: