12 December 2008

„Аз това не съм го поръчвала!”

Колежката (с главно „К”) има рожден ден в много подходящ момент: днес. След не особено успешния масаж завчера, това е часът ми по смехотерапия. Бях готова да го пропусна заради нещо, което бях подредила редом с най-скъпите и най-ценните неща в живота си, а то самó си присвои стойност Кръгла Нула.
До преди 3,5 месеца, докато все още работехме заедно и си организирахме разточителни обеди се случваше като дойде сметката Колежката да възкликне, „Ааааа, не! Това не съм го яла! Даже не съм го поръчвала...”
Сега и аз се чувствам така: ТОВА НЕ СЪМ ГО ПОРЪЧВАЛА!
Не съм поръчвала да ме лъжат.
Не съм поръчвала да получавам противоположното на това, което давам.
Не съм поръчвала да украсявам коледно насила мястото, което ми се води вкъщи по лична карта.
Не съм поръчвала по Коледа да тежа 43 кг, 50 са ми ок, не се ли вижда?
Не съм поръчвала всъщност да нямам празници.

Алоооооооооу...
Г-н Коледа?
Г-да Джуджета?
Г-це Снежанка?
ЕНИУАН?
Не съм поръчвала сутрин да намирам реалността опипом и да пищя при всяко протягане на ръцете.

No comments: