Enjoy the sounds

Фото: интернет

Някога бяха „ритмичните“ щурци – наричах ги така, защото по-късно се появи и банда от южните, топлолюбивите, които чувах в Кресна, и тях нарекох „вокални“. Магичен хор сформираха, всъщност сформират все още. 

Но някога господстващите „ритмични“ биваха изместени от първи петли, а след трети петли и гугутките, съседката леля Бонка подкарваше стадото си овце на паша. Чудни хлопатари имаха тези овце, бях влюбена в звъна им. А на тавана вкъщи имахме цяла колекция такива и понякога се прокрадвах там да ги дрънча. После направихме ремонт на покрива и те изчезнаха някъде в суматохата. 

Бях споменала вкъщи, че много харесвам звъна на хлопатарите и баща ми веднъж полуподигравателно рече, „Ами дай да ти окачим един на шията!“

Междувременно съседката приключи с овчето стадо, по-късно се спомина, а аз се сдобих с ключодържател хлопатар – вълшебен беше (и все още е!), лошото е, че с него нашите ме усещаха кога се прибирам.

Наскоро се сдобих и с по-голям хлопатар, опакован като мартеница, и той виси целогодишно на перваза на прозореца.

А напоследък си сглобих рингтон за телефона, с който получавам съобщенията в Messenger. И когато някой започне да ме замеря със съобщения, стадото овце на съседката леля Бонка пристига в галоп. Ако го чуете – аз съм.