Миризматика
Като една видна ревла, държа декоративната ми козметика (по-специално спиралата) да е водоустойчива – картинката на черни потоци, стичащи се по бузите, винаги ме е ужасявала. Само че този грим – логично – не може да се почиства с вода, и затова до скоро си купувах някакъв среден клас разгримиращ лосион. После открих една чудна пяна, германско производство, която чисти лице, очи и све, и при това мирише много приятно и не люти на очите.
Междувременно
обаче си купих и пакет разгримиращи кърпички – масови, налични дори в големите
супермаркети – за офиса, да се намира за зор заман. И когато извадих първата кърпичка,
мирисът й ме удари челно!
Ретроспекция:
Преди години през
соца в магазините имаше всичко на всичко 5-6 вида сапуни. Някои хора се
снабдяваха с чужбински по неведоми пътища. Майка ми се беше сдобила с няколко
„западни“, но те не се използваха по предназначение: опаковката им биваше отстранена,
а те биваха напъхвани между дрехите в гардероба, за да ги ароматизират. И
стояха така с месеци – дрехите се сменяха, но сапуните оставаха. Имаше един
сапун Lux – е, разгримиращата
кърпичка мирише досущ като него!
Допреди да я
подуша изобщо не подозирах, че помня този аромат. Обаче мозъкът е вселена,
самата амигдала, отговорна за този вид памет, също. Няма да кажа нищо ново, но мозъкът
съхранява най-плътни спомени, асоциирайки ги именно с миризми и мелодии, и при
мен това важи с особена сила. Една машина на времето.
Comments