Жажда за живот

Неотдавна в обичайния ни ежедневен телефонен разговор с маман по телефона, тя внезапно изтърси:

- Имам една хубава новина!

- Казвайказвайказвайказвай!

- Кактусът, дето го посади миналото лято, ще цъфти!

Историята на въпросното същество е следната: някъде преди около 20 години, когато работех в счетоводна къща, имахме клиент доста голяма оранжерия, която внасяше саксийни цветя от Нидерландия. Веднъж, когато с колегите бяхме на посещение там, ни предложиха да си изберем по един кактус за подарък. Избрах един крив – помислих си, че ако аз не го взема, никой няма да го направи. 

Несретното същество ми се отплати, като цъфтеше през година с нежни розови цветове пролетно време. Поради ред обстоятелства обаче беше забутано някъде в мазето за години наред и въпреки това оцеля, даже пусна израстък, който просперира за сметка на „родителя“, който залиня.

И така, миналото лято, докато се влачех със счупен крак и патерици у дома, реших да опитам да отстраня израстъка и да го посадя отделно. Кауза пердута, като се има предвид, че съм човек, който притежава свръхсилата да умори дори пластмасово цвете. Но това нещо оцеля! И не просто оцеля, а ЦЪФНА! Могло значи и аз да произведа нещо ЖИВО!