Княгинята и скъсаните ботуши
Никога не бих повярвала, но, да – всичко започна от княгиня Калина и случайна нейна снимка, която още по-случайно мярнах в някакъв вестник някъде към 2005-2006-та. На нея тя беше в гръб и се качваше по стълбище, обута в черни боти или ботуши с висок, но масивен прав ток.
След някое време видях подобни и съвсем спонтанно си ги купих – с ясното съзнание, че едва ли ще се справя с ходенето върху такава височина, хем през зимата. Обаче се подцених, даже много! В течение на следващите няколко години им извадих душата не само с ходене, но и с тичане, хорá, танци, пътувания… Те ме съпътстваха и при най-критичното събитие в живота ми досега. Разбира се, доста пъти ги носих на ремонт, обущарят ми вече щеше да ми направи абонамент специално за тях.
Но всичко все някога свършва и от известно време вече не мога да ги нося – просто са грохнали и овехтели. Но сърце не ми дава да ги изхвърля.
Откак се споминаха им търся наследник, но все не успявам да открия. Докато миналото лято не попаднах на подобен модел боти в български сайт. Много се колебах: първо, моделът все пак се различаваше, второ – цената не беше много приемлива, трето – по това време лежах със счупен крак без да знам дали изобщо някога ще мога отново да ходя на токчета.
Повече от половин година по-късно нищо не се промени освен, слава богу, възстановеният ми крак. И тогава поръчах ботите. Само че нямаха в наличност моя номер и попитаха дали искам да ми го изработят. Ами… добре. Няколко седмици по-рано по подобен начин ми бяха изработили и транспортирали чанта от Италия и вече почвах да се чувствам ВИП с тези персонални изработки, княгинско някак! За разлика от италианската чанта обаче българските боти се забавиха над два месеца, през които ми звъняха да уточняваме тока, подплатата… вече очаквах да ги съшият със сребърни нишки.
В крайна сметка тези исторически драгоценни боти най-накрая пристигнаха. Както и очаквах – профилът им е различен от този на прародителите им, но с това предварително се бях примирила. Токът (около 10 см.) ми идва малко висок, но може би просто съм отвикнала. Не им предвиждам богатата приключенска съдба на предшествениците, но се надявам все пак да се погодим и ще им дам шанс, макар и следващия сезон, здраве и живот.
Comments