Крутони за милиони

Когато бях в детската градина, в кухнята там готвеше леля Цанка. Леля Цанка ми е комшийка и вече е доста възрастна, но все още е на крак. Всички казваха, че готви страхотно, но аз не можех да го оценя, защото бях пословично злояда. Единственото ястие, което харесвах, беше „супа хлебчета“. Демек картофена крем супа с крутони. (Само че по онова време никой не знаеше думичката „крутони“).

Явно вкъщи много съм говорила за тази вълшебна супа, защото веднъж, докато баба ми чоплеше в градината, по улицата мина леля Цанка. И баба ми веднага я засече: „Кажи бе, Цане, как я правиш тая супа хлебчета, че детето все за нея говори!“ Ами така-и-така.  Не знам как я сготви баба ми, но хич не беше вкусна колкото тази на леля Цанка. Особено „хлебчетата“.

И мина време. Остарях. Често съм си поръчвала крем супа в заведения, дори такива с чудесна кухня – нито една не приличаше на тази на леля Цанка. Особено ХЛЕБЧЕТАТА.

До скоро можех да готвя почти само мусака. Липсваше ми и всякакво вдъхновение за готвене. Ситуацията обаче се промени преди около две месеца. Започнах да готвя всяка неделя. (И при това ястията се получаваха много добре, пу-пу, да ме наакат кокошките, умря циганката, дето ме хвалеше, и т.н.). Практиката ми е такава: намислям си някакво ястие; намирам в нета няколко рецепти за него; от тях правя компилация. Количествата са на фантазия; импровизирам и с подправките: „тук пише чесън, обаче нещо не ми се връзва, ще го пропусна...“ „тук няма никакви подправки, но ще сложа малко куркума и пресен магданоз...“

Последната неделя реших да сготвя крем супа от броколи. Най-идиотското за мен беше, че в една от рецептите (в някакъв готварски блог), мацката пишеше, че понеже не й се занимавало да прави крутони, затова слагала готови кубети. Това ме втрещи! Толкова, колкото и участничката в едно кулинарно реалити, която в ястието си беше сложила готов бульон на кубче!?!

Бооожкей! Дори аз, аматьорка пар екселанс, не бих направила такова нещо!

Разтопих малко масло в тиган, изсипах в него нарязани на кубчета филии хляб. Посолих ги. Попреметнах ги в тигана с две лъжици (по-удобно ми е, отколкото с една), нещо като 5 минути... Е воала! Станаха толкова ВКУСНИ, че мога да си ги ям ей така, като пуканки!

Мисля, че най-сетне получих знаменитите „хлебчета“ на леля Цанка.

При това много лесно и бързо. Не проумявам защо онази уонаби кулинарка и блогърка беше отказала да се занимава с тях.

За финал ще кажа, че има кулинарни „илетирати“, на които симпатизирам. Един от участниците в кулинарно реалити представи на журито желиран десерт.

-          Ама нали казахте, че никога не сте готвил с желатин? – пита Шеф.

-          Ами да. Но прочетох упътването на опаковката...