Аз и Чаушеску

В нашия квартал има една легендарна пътека, която съществува откакто се помня: минава покрай едната ограда на училището и стига до спирката на автобуса. Доскоро тя беше „вертикално планирана“ с безразборни начупени плочи, камъни и кал (ила прах, според сезона), и то не по цялото си протежение. Зимно време ставаше пързалка и разчитах на един роднина, който живее наблизо, да хвърли малко сгурия.

Напоследък оправиха пътеката – покриха я с бетонови плочи. Те обаче са толкова неравноделни, че ти объркват цялата кинетика. Ама хайде да не хейтя.

Обаче всеки пък като минавам по тях се сещам за Чаушеску и румънския парламент, просто е неизбежно. Набило ми се е в главата как след като изградили мраморните стълбища, Чаушеску накарал да ги развалят и изградят наново, защото не пасвали на дължината на стъпалото му…

Освен това в сградата на парламента: 1 000 зали, най-голямата от които 2 000 кв.м., 700 архитекта, 20 000 работника, 3 500 тона кристал за полилеите. Всеизвестно е, че Чаушеску е искал румънският парламент да е по-голям от Пентагона и следователно най-голямата сграда в света. Обаче не изчислили правилно вътрешния двор, и румънското мегаломанско чудовище останало второ. Точно срещу парламента тръгва и един булевард, който е трябвало да бъде копие на Шанс Елизе, за строителството на който са сринати и унищожени много църкви и ценни сгради.

Ето това е сградата, от чийто покрив Чаушеску е избягал с хеликоптер през 1989:

Мегаломанският Парламент, който понастоящем се използва само от време на време и само частично: