Вертикална планировка

Снимка: news.bg

Да се оплача и аз от ремонта на Графа.

Още преди бях забелязала, че тук-там са подредили едни коварни плочки с релеф под формата на успоредни линии. Само че тогава движех с ботуши вседеходки и общо взето не ми пукаше къде стъпвам. В последните няколко дни обаче реших да го давам по-елегантно, и тръгнах с ботушите ми на платформи. И вчера след работа, в участъка между Гарибалди и Алабин, имАх неблагоразумието да стъпя на една такава плочка, в резултат на което се проснах на земята со все чантите и торбите (в предишния си живот съм била камила, сигурна съм). В този момент покрай мен минаваха двама мъже, по-скоро „мъже“, защото никой от тях не ме отрази и си продължиха по пътя си. И аз… храбро се изправих и огледах щетите: скъсан ляв крачол на панталона и кървящо коляно. Коляното – как да е, ще мине, не е драма голяма. Но ме доядя за панталона. И така ме доядя, че тутакси влязох в близкия Н+М на Витошка и си купих 3 (словом: три) панталона, на фона на крайно изтънелия си бюджет. Добре, че имах в себе си цитопласт да сложа на коляното, да не измърлям панталоните с кръв.

Както е известно, най-работещите и гениални неща са прости. В този смисъл недоумявам на кой незнаен гений му е хрумнало да подреди 68 различни модела плочки по клетата култова улица. Толкова ли не може да се застели с едни прости гладки плочки от един вид? Или нещо да не би да ни е скучно, та да се пльоснем тук-там? То стана малко като на крива ракета космосът й крив, и все пак. Сега, вместо да пристъпвам с изправена осанка (зер, все ми правят забележка, че ходя прегърбена), ще трябва да се взирам внимателно по какъв точно вид плочки стъпвам.

Та, другарко Данче, продължавайте в същия дух. Овчият български народ ще продължи да ви избира заедно с герберската пасмина, и ще си заслужи всяка проклета оребрена плочка.