06 December 2016

Как се влюбих в Дядо Коледа

Снимка: stocksy.com

Първо трябва да кажа защо обичам коледните и новогодишните празници. Просто е – защото те бяха прекрасни в детските ми години. Сняг, ваканция, шейна, сурвачки, коледари, подаръци… Няма какво да се лъжем – когато си дете, подаръците са много важно нещо. Помня, че една година си бях намерила предварително подаръка за рождения ден, явно не достатъчно тайно скрит от нашите. Беше комплект фантастични флумастри, цели 36 на брой! Не знам откъде бяха открили родителите ми подобно многоцветно вносно бижу в онези постни соц времена. Но аз, като едно добро дете не се издадох, а запазих тайната, за да съхраня на майка ми и баща ми радостта от това, че те са успели да ме зарадват. Само когато всички излезеха на работа, тайничко отивах в килера и драсках по някоя чертичка с вълшебните флумастри.
Но да се върна на Коледа и Нова година. В училище в малките класове си разменяхме подаръци и на мен никога не ми се случваше нещо интересно. Например, веднъж едно от децата получи пъзъл (тогава имаше само на УНИЦЕФ), а аз – малка пластмасова статуетка на разголена жена. О, как завиждах на детето с пъзъла! Съответно Дядо Мраз вкъщи после ми донесе и на мен пъзъл. На УНИЦЕФ, разбира се, но мисля, че всичките ми връстници са влюбени и до днес в тези пъзъли. А за мен и сега, когато отдавна вече имаме Ravensburger, коледните празници са време за редене на пъзъли (донякъде защото само тогава има свободно време).
В новогодишната нощ пък винаги се събирахме с двама колеги на баща ми заедно със семейството на единия. Честно казано, не знам защо толкова обичах това гостуване – без значение дали у нас, или у чичо Коста, семейния. Той дори нямаше дъщеря на моите години, а само по-малък от мен син, който си играеше с брат ми. Аз по-скоро се присламчвах към големите и ги слушах какво си говорят, докато гледам музикалните програми по телевизията. По-младият колега на баща ми, чичо Мишо, не беше женен и търпеше доста шеги и подмятания по този повод. И в някакъв момент мойто детско сърчице реши, че е влюбено в чичо Мишо. Помня, че веднъж попитах майка ми тя кой от двамата колеги на баща ми харесва повече и тя много се смя.
Кулминацията на празника беше, естествено, пристигането на Дядо Мраз. Той, разбира се, беше с дълга червена манта, малко импровизирана, и брадата му беше доста измислена, освен това имаше един такъв младежки дълбок много хубав глас… Дядо Мраз ме слагаше на коляното си докато пеех песничка или казвах стихотворение, и после ми даваше дългоочаквания подарък.
И така докъм 2-3 клас. Когато след поредното посрещане на Нова Година чух майка ми да говори с комшийката по телефона и да й разказва как сме изкарали с гостите: „ Ами той Мишо се направи на Дядо Мраз като всяка година, децата се радват, знаеш как е…“ И в този миг магията се развали.
Но покрай магията исках да ви кажа още нещо. По-късно през годините имах и друг повод да обичам коледните дни. Днес съм по-умерено настроена, след като животът успя и да ме ошамари преди време без оглед на празниците. Но все още обичам това време… и миналата година редих пъзъли, след като доста време не го бях правила. И обичам дори тези втръснали на всички парчета на Wham! и Марая Кери. Много хора обаче мразят Коледа и съм сигурна, че имат своята причина за това и нямат вина за нея – така им се е стекъл циркът, както казваше един приятел. Някои са загубили близък, други са понесли друга тежка загуба. За много хора тези дни не само че не са радостни, а са дори изтезание, изпитание за нервите. Не им се сърдете, че не споделят еуфорията ви, уважавайте правото им да мразят Коледа. Ако сте вярващи, помолете се да им се случи нещо хубаво през идните празници. Ако не сте, просто им го пожелайте искрено, но тайно.

Та… днес е празникът на Свети Николай, предшественикът на Дядо Коледа. Бъдете честити.

No comments: