15 September 2016

От учителя с любов… и мисъл

Снимка: University of Nottingham

Аз не си спомням първия си учебен ден в І клас, ама хич. Всъщност не помня нито един първи учебен ден, може би с изключение на първия ми в гимназията, за който помня, че времето беше мрачно и дъждовно, каквото беше и вътре в мен. Просто защото всичко беше ново и ги нямаше старите ми съученици и приятели.
Помня обаче по нещо за повечето си учители:
-         Математичката в основното с разкошната дълга коса, която беше казала на родителска, че винаги съм много сериозна и тя никога не може да разбере по изражението ми дали разбирам какво обяснява на дъската;
-         Физичката в гимназията, която ни даваше право три пъти в срока да поискаме да не ни изпитва без да обясняваме причина. И която не ни затормозяваше с неща, които „знам, че ще забравите щом завиете зад ъгъла“;
-         Учителя по философия в гимназията, на когото дължа „Дао-то на Пух“ и още твърде много от това, което съм;
-         Великата математичка от гимназията, за която скоро припомнях как рано-рано позна, че от мен шофьор няма да излезе, наблюдавайки ме как подреждам равното спрямо дробната черта на дъската;
-         Госпожата по английски – о, този любим английски! – с която вдъхновено превеждахме текстове на Бийтълс, Фицджерълд или Джойс;
-         Госпожата по география с чаткащите по коридора токчета, която иронизираше пасивността ни в часовете с „А, вие бяхте тея, дето и челна стойка да заема, пак ще мълчите“;
-         Класната по литература в основното, която на родителска беше казала, „ами писмените й  работи са перфектни, няма за какво да се хване човек, но… някак им липсва чувство“, а после и г-жа Богданова в гимназията, която беше помолила да задържи есето ми за „Осъдени души“;
-         Историчката в гимназията, която на контролните ни разрешаваше да ползваме учебника…

… просто защото той нямаше да ни направи контролното, ако не можем да МИСЛИМ. И всъщност това беше общото между всичките ми готини преподаватели – стремежът да ни научат да мислим.


P.S. О, и разбира се още един изключително важен преподавател, обаче той ме чете и ми е малко неудобно :)

No comments: