29 February 2016

Да се хванеш за зелено

Две ултракратки рандевута днес, второто – приятно приятелско. Но първото (изключително странно съвпаднало с една от целите ми за след работа) сáмо дойде да потвърди колко безвъзвратно провалени са едни тежко преболедувани вече отношения.  Което пък наклони везните в полза на ударна шопинг терапия, която и без това ми се прокрадваше в ума. Съвсем застопори везните фактът, че Салон Олфактив ми беше на път.
И ето го: източно-православният зелен тамянов Zagorsk, брат на католическия пушеков Avignon, в който се влюбих преди няколко години. Zagorsk беше заплануван още тогава за някоя ранна пролет. Защото той е борове, около чиято стара дървесина се прокрадва здравец и смели папратови филизи, пробождащи влажна пръст и мъх, тръпчива и подправъчна... срещащи се с кварталната черква, от чиято врата пропълзява ранен великденски тамян, мноооого преди да цъфнат първите джанки. Меланхоличен, дистанциран, крайно сериозен – знам, че няма шанс да го срещна случайно, носен от друг/а. И се надявам да направи март поне малко по-поносим, защото от много години с март-овете се гледаме криво изпод вежди.

А пазаруването в Салон Олфактив е от-кутюр-шопинг, не (само) заради класата на продуктите. По-скоро заради това, че ти отключват, за да влезеш, което създава намек и усещане за специално място; заради приятното отношение на младежа (най-симпатичният гей, на който съм попадала), компетентните му съвети, липсата на снизходително отношение, и любезното „Минавайте даже и без да купувате!“, с което ме изпраща.

No comments: