Дебит, кредит и крайно салдо
Изстрада ми се страдалото напоследък и съм на йота от момента, в който окончателно ще се предам и ще вдигна ръце. Главна героиня в нискобюджетна инди романтична драма на плах и неуверен режисьор. Онова
древнокитайско проклятие „Да живееш в интересни времена дано!“ сигурно има и вариант „Да
живееш във времена на еманципация дано!“. Добре, разбирам: в продължение на
векове ролите на двата пола са били кристално ясни: мъжете осигуряват
прехраната и сигурността на жените и децата, жените се грижат за децата и пазят
огъня да не угасне. И, да, от някакви си няколко десетилетия в белите страни жените
носят панталони, работят „мъжки“ професии, решават сами дали да забременеят и
преди всичко – немалка част от тях се издържат сами. Докато мъжете наблюдават
всичко това объркано, стъпват в плаващи пясъци, търсят си мястото и си задават
екзистенциални въпроси. И което е най-лошото – не знаят какво искат от тях. А
което е още по-лошо от най-лошото – и жените не знаят какво искат от мъжете.
А аз по принцип не знам какво искам – винаги съм
си го признавала. Признавам си също, че от мен шофьор не става, а също и че
пространственото ми мислене и чувство за ориентация е тлъста нула. Знам, че на класическия
мачо мога само да се изсмея, както и на стероидно-мускулестия юнак. Знам, че бягам
през глава от самоуверения Кой-Съм-Аз, който знае и може всичко и морето му е
до колене. Знам, че имам какво да правя с мъже, които могат да мислят, да
чувстват и да плачат – когато има нужда и е по-добре да се плаче, отколкото да
се крещи и да се избиват комплекси. Мога да съм силно рамо, на което да плачат,
но разчитам и те да бъдат такова за мен, и да стоят зад думите си. И не, няма нищо лошо в това да ги е
страх, но да са достатъчно силни да се изправят срещу страховете си поне
колкото имам силите да се изправям и аз.
Дами, сами си го направихме – не точно вие,
които го четете, а някои наши (пра)баби. Не знам дали вас ви устройва, но мен не
съвсем - никога не съм имала убеждения на феминистка, нито пък искам да съм мъж, но се чувствам
вкарана в подобна роля и се поуморих от нея, доста. Все си мисля, че би трябвало
да има някакъв поне приблизителен баланс, а везните постоянно се чупят.
Простете за мелодрамата, пожелавам ви вълшебно
посрещане на новата година и дано си равните баланса, ако от това имате нужда.
Най-вече бъдете здрави и се пазете.
Comments