Дебит, кредит и крайно салдо


Изстрада ми се страдалото напоследък и съм на йота от момента, в който окончателно ще се предам и ще вдигна ръце. Главна героиня в нискобюджетна инди романтична драма на плах и неуверен режисьор. Онова древнокитайско проклятие „Да живееш в интересни времена дано!“ сигурно има и вариант „Да живееш във времена на еманципация дано!“. Добре, разбирам: в продължение на векове ролите на двата пола са били кристално ясни: мъжете осигуряват прехраната и сигурността на жените и децата, жените се грижат за децата и пазят огъня да не угасне. И, да, от някакви си няколко десетилетия в белите страни жените носят панталони, работят „мъжки“ професии, решават сами дали да забременеят и преди всичко – немалка част от тях се издържат сами. Докато мъжете наблюдават всичко това объркано, стъпват в плаващи пясъци, търсят си мястото и си задават екзистенциални въпроси. И което е най-лошото – не знаят какво искат от тях. А което е още по-лошо от най-лошото – и жените не знаят какво искат от мъжете.

А аз по принцип не знам какво искам – винаги съм си го признавала. Признавам си също, че от мен шофьор не става, а също и че пространственото ми мислене и чувство за ориентация е тлъста нула. Знам, че на класическия мачо мога само да се изсмея, както и на стероидно-мускулестия юнак. Знам, че бягам през глава от самоуверения Кой-Съм-Аз, който знае и може всичко и морето му е до колене. Знам, че имам какво да правя с мъже, които могат да мислят, да чувстват и да плачат – когато има нужда и е по-добре да се плаче, отколкото да се крещи и да се избиват комплекси. Мога да съм силно рамо, на което да плачат, но разчитам и те да бъдат такова за мен, и да стоят зад думите си. И не, няма нищо лошо в това да ги е страх, но да са достатъчно силни да се изправят срещу страховете си поне колкото имам силите да се изправям и аз.

Дами, сами си го направихме – не точно вие, които го четете, а някои наши (пра)баби. Не знам дали вас ви устройва, но мен не съвсем - никога не съм имала убеждения на феминистка, нито пък искам да съм мъж, но се чувствам вкарана в подобна роля и се поуморих от нея, доста. Все си мисля, че би трябвало да има някакъв поне приблизителен баланс, а везните постоянно се чупят.

Простете за мелодрамата, пожелавам ви вълшебно посрещане на новата година и дано си равните баланса, ако от това имате нужда. Най-вече бъдете здрави и се пазете.

Comments

Popular Posts