24 March 2012

We Are the World


„Здрасти, аз съм един малък човек, скоро станах на една. Сутрин все се будя рано, и не оставям мама и тате да поспят. Освен това често мрънкам и поплаквам, ей така, без причина, и мама се ядосва. А и нали още не мога да й казвам защо плача...

Тея дни партито сутрин е в стаята на леля. Като стана, тя вече е облечена и се гримира преди да излезе за работа: пръснала е по леглото разни кутийки, флакончета и четки. И аз така се заплесвам там, че мама ме издебва да ме облече и обуе, защото иначе и за това мрънкам. Имам си най-добрата мама, и най-търпеливата.

И врати много обичам – толкова е хубаво да ги отварям и затварям, а пък тази на леля много хубаво се тряска. Един бил казал, че „има неща познати и неща непознати, и между тях са вратите” – не, между тях съм аз, малкия човек!

В стаята на леля има толкова неща за поразии! Обаче аз се държа кротичко и нищо не пипам – само една тубичка с крем за ръце и една руска дървена матрьошка, които леля ми даде (но, да ти кажа на ушенце – това е само докато се ориентирам в обстановката ;). И лаптопът ми е много интересен, леля сутрин пуска радио на него, обаче не го пипам, само танцувам (друсам дупето, разбирай ;)

Леля винаги ми говори и ми обяснява и аз я гледам много сериозно. Чудя се дали знае, че всичко разбирам, нищо че още не приказвам. И не ми се кара, само ми говори строго като пипам онази машина на тати и ме мъмри като дърпам мама за косата... Казва, че като й дърпам косата, мама я боляло, и че на мен нали не ми харесвало да ме боли. Според нея на децата не трябва да им се забраняват разни неща просто така, а да им се обяснява защо. И да им се позволява да пипат и да ровичкат, стига да не правят лоши поразии, защото така се учат. Тя затова като се прибере от работа не пита дали съм бил послушен, а дали съм бил добър. Послушните хора са само тухлички в стената... А да съм добър значи да папкам и да спя, защото така ще порасна, да си играя, да не правя големи пакости... Изобщо, хората можело да правят всичко дотам, докъдето не вредят на другите.

И най-вече децата трябвало да се обичат, ама много. Мен вкъщи всички много ме обичат, ако не се дърпах, щяха постоянно да ме мачкат и да ме целуват...”

No comments: