17 November 2009

Водата и Камъкът

Тя е мека и нежна, но когато се гневи, повлича всичко по пътя си.
Той е тежък, голям, ръбат и някак по детски уверен в силата си. По детски, защото тази самоувереност е по-скоро маска и желание, отколкото истинско усещане и вяра.
Виждал я е ядосана – тогава той побеснява повече и от нея, защото „губи почва под себе си”, престава да тежи. През другото време се бои, че дори когато е ласкава, пак е страшна, защото нежността заглажда ръбовете. И така да е – то е при другите, които са го допуснали сами.
Не искам и няма да оглаждам ръбовете му. Защото без тях той няма да е Той, няма да е сам себе си и безподобен.

No comments: