Customers Service

Винаги съм си мислела, че е ужасно да работиш в кол център, дори за хора, на които по принцип им се удава работата с клиенти (какъвто аз далеч не съм). Толкова по-голямо е възхищението ми, когато срещна адекватно отношение след служебното „За еди-какво-си наберете 1, за друго наберете 2...”
Малко е срамно за човек, който работи в областта на финансите, но едва преди седмица направих първите си опити в интернет банкирането с цел да облекча семейните финанси и откъм процедура на плащане. Нямам електронен подпис, не познавам и системите за електронни разплащания на другите банки, но се оказа, че моята банка – по стечение на обстоятелствата добрата стара ДСК – разполага с опция за общи електронни разплащания без електронен подпис. Необходимо беше да заявя и инсталирам цифров сертификат, с който да подписвам нарежданията за плащания. На пръв поглед изглеждаше малко сложно, на практика не е чак толкоз. Ако има нещо тромаво в системата, то е изцяло в името на по-висока сигурност.
Първият ми опит не успя – не бях инсталирала правилно сертификата. При втория опит – който изискваше изтриване на стария и издаване на нов сертификат – отново се появи проблем. Служителката в кол центъра отсреща изпадна в ступор, и след всевъзможни опити и около 30 минутен разговор по телефона, стигна до извода, че имам проблем с браузъра – вероятно някаква неведома настройка още при инсталацията му, дали не и при инсталацията на самата операционната система.
Стигнах до момент, в който човек започва искрено да псува MS и IE.
Mozilla успя – с цената на пореден (трети!) издаден цифров сертификат и малко повече пароли. Накрая с момичето от кол центъра отсреща се разсмяхме щастливо в един глас, като приятелки. И ето, че днес – алилуя! – си платих потреблението на вода по интернет!!!
Сигурно много хора ще ми се изсмеят, но изпратих благодарствен мейл до банката за работата на кол центъра. Някак не изхождам от презумпцията, че „на тях това им е работата”. Обичам да благодаря (здравословно е, освен всичко) и ми се е случвало да пратя „благодаря-за-отношението”-мейл до таксиметрова компания заради шофьор, който, понеже нямаше да ми върне, в крайна сметка изобщо отказа да му плащам разстоянието от Стрелбище до Св. Неделя.
Понякога клаксонът не нервна кучка зад волана на пешеходна пътека може да ми развали ако не деня, то поне половината ден. Но и отношението на хора като тези в кол центъра на ДСК може да ми направи не деня, а цялата седмица.

Comments

Popular Posts