22 September 2008

Don’t shoot the pianist

Приятели разказваха за техен колега програмист, който, напълно наясно с посредствените си професионални качества, подхвърлял, „Като ме изгонят от тук, винаги мога да ида във Волф...”
Мен обаче и там няма да ме вземат.
„Значи е отпуска другата седмица? Цялата??? Ми значи ще трябва ти да приключиш проекта!”
Трети ден чата е почти празен – хората явно почиват/празнуват активно. Затова пък аз трети ден седя и безпомощно премятам работни файлове у дома, в пълен блокаж – заради тотално сковаващото „не мога да се справя!”
Преди седмица напусна и последният от „ядрото” – Старшата, спасителния ми пояс дотогава. Вечерта пихме по бира до НДК, а на тръгване ми стисна ръката: „Притеснявам се, че сега много ще те гърчат... Обаждай се... И си носи новите дрехи...”
Не знам за Волф, но по-добре да хвана прахосмукачката - със сигурност ще имам по-високо кпд.

No comments: