Enjoy the sounds
Фото: интернет Някога бяха „ритмичните“ щурци – наричах ги така, защото по-късно се появи и банда от южните, топлолюбивите, които чувах в Кресна, и тях нарекох „вокални“. Магичен хор сформираха, всъщност сформират все още. Но някога господстващите „ритмични“ биваха изместени от първи петли, а след трети петли и гугутките, съседката леля Бонка подкарваше стадото си овце на паша. Чудни хлопатари имаха тези овце, бях влюбена в звъна им. А на тавана вкъщи имахме цяла колекция такива и понякога се прокрадвах там да ги дрънча. После направихме ремонт на покрива и те изчезнаха някъде в суматохата. Бях споменала вкъщи, че много харесвам звъна на хлопатарите и баща ми веднъж полуподигравателно рече, „Ами дай да ти окачим един на шията!“ Междувременно съседката приключи с овчето стадо, по-късно се спомина, а аз се сдобих с ключодържател хлопатар – вълшебен беше (и все още е!), лошото е, че с него нашите ме усещаха кога се прибирам. Наскоро се сдобих и с по-голям хлопатар, опакован кат...
.jpg)