Столична градска мобилност
Автобусна линия 67, a.k.a. Селския дилижанс (Център за градска мобилност, София) съществува в някаква паралелна реалност – тя е независим институт, който по някакви неведоми пътища си е отвоювал автономия и се е еманципирал от всякакви разписания. В неопределени моменти той (67) благоволява да съсече времена и пространства и се явява на несретните струпани на спирката уонаби пътници, ноооо това е само холограма, която празна подминава спирката на 67 както се подминава спирка на 67. Клетниците продължават да чакат – сменят се сезони, косата им вече е цъфнала като японска вишна, ноктите порасли на лопати, а самите те – обрасли в бръшлян и хванали мъх от север.
Но идва и този миг – заветната совалка се материализира осезаемо и нещастниците се натоварват вътре! Само че се оказват в някакъв едър симулатор за астронавти, който така ги лашка във всички посоки, че се молят когато паднат, наоколо да се намират 3-4 джензита, които да се притекат на помощ. При това уж модерните автобуси явно са забравили какво е амортисьори и докарват на местоназначението (алилуя!) жертвите с напълно разместени вътрешни органи: сърцето е долу вдясно, единият бял дроб е взел мястото на липсващия апендикс, другият – на далака, бъбреците са в коленете, а жлъчката изобщо не знае къде се намира, само се моли да не е пукнала.
Comments