Един шеф и половина влезли в една кухня
К огато на Велика събота сутринта се измъквам от леглото в порядъчно време и нахлувам в кухнята, маман вече е разбухала в облаци брашното за козунаците като бабата на Дъглас във „Вино от глухарчета“, закваската почти е шупнала, всичко е подготвено и под контрол. Шеф Маман почти не позволява на шеф Аз да съдействаме – най-много да подадем тава, да поръсим стафиди, да прекалим с есенциите или да скроим хартията за печене. Идва момент обаче, когато шеф Маман претърпява изгаряне, тича да гаси със студена вода и сол, а междувременно шеф Аз галопираме с туба дефламол и наръч цитопласти. Положението е овладяно, но шеф Аз поемаме горещите операции нататък. Изначалната конфигурация на ролите не е замислена така, но е дълго за разправяне. Накрая резултатът е налице. Шефовете не постят, тъй че могат да си позволят да разрежат изпеченото произведение и да дегустират. Шеф Маман, с леко наклонена на изток глава и загрижено към тревожно изражение: - Вие, шеф, как ще оцените тазгодишната рекол...
