Спешна помощ

За мой ужас неотдавна Делю Младши претърпя фрактура (да се чете: счупена панта на лаптопа ми, която повлече и част от рамката на дисплея). Но по-интересно е продължението на събитието.

Хронология:

16 ноември, ранен следобед: обаждам се в сервиза на Dell да съобщя за повредата (Младши е в гаранция, но вече си представям как ще го ремонтират поне до Бъдни вечер). Обажда се любезна дама. Уточняваме какъв е проблемът, сериен номер, мои данни за контакт… кратко, точно и ясно. Разбираме се също да изпратя няколко снимки на раненото място. Междувременно получавам мейл, че поръчката ми е приета, а по-късно – номер на поръчката. Всичко това – в рамките на около 40 минути.

17 ноември, преди обед: обажда ми се техник от сервиза на Dell да ми съобщи, че компонентите за ремонта са пристигнали, и как е най-удобно да го направим: да изпратя лаптопа по куриер, да го занеса, или той да дойде на място. Ъъъъ… на място?!? Естествено, че последното! Предлага 19 ч. Чудесно! Ама днес ли? Ами да!

17 ноември, малко след 19 ч.: техникът пристига с кутиите резервни части и инструменти. (Преди това съм получила мейл, че техникът е на път).  За нещо като 45 минути разглобява Младши, оперира го и го сглобява наново.

17 ноември, малко след като техникът си е тръгнал: получавам мейл с прикачен service report.

Рекапитулация: от съобщаването за повредата до отстраняването й – около 36 часа.

Завеса.